Има ли българка, раждала тук безплатно?

Популярен е изразът „както живеем, така и умираме”. Не е много хубав, затова залагам тук повече на началото – на раж­дането на живота ни, на грижите за пър­вите ни вдиш­вания, часове и дни. Оказва се, че 15 хиляди бъл­гарки с под­писите си нас­тояват за подоб­ряване на родил­ните грижи у нас. Защото е важно, защото има световни стан­дарти, изпитани във времето, и защото през миналата година пет родилки са загубили живота си вед­нага след като са видели рож­бите си. Недопус­тимо, нали! Да нас­тояваш за спаз­ване правата на родил­ките и за хуманно отношение към бъдещите майки в наши дни, не е добър приз­нак за нивото на грижите за новия живот, за децата ни. Те не бива да се натовар­ват с това, че няма бъл­гарка, която е родила без­п­латно. Озъбени край нея чакат „пая” си лекари, санитари, екипи, които очевидно никога не са обяд­вали, та са увис­нали върху крех­ките плещи на май­ките. Не говорим, че напос­ледък „майка” не звучи много добре нито на бъл­гар­ски, нито на дър­жав­нически. Бъл­гар­ките не искат много, а да става както по света – всичко е отдавна измис­лено, проверено в прак­тиката и добре работещо. Защо ли не може да е така и у нас. Оплак­ванията могат да изг­леж­дат дребни, но вижте сами — не е нор­мално родил­ките да се дър­жат с часове без вода, да изгарят от жажда, да припадат и да им се бият шамари, за да се свес­тят, или още по-лошото — много често родил­ките дават пари под масата на лекарите. Мога да продължа още „набега” си в деб­рите на здравеопаз­ването, но просто ще се присъединя към исканията на май­чиното сдружение – спаз­ване на светов­ните стан­дарти, отзив­чивост, доб­рина и професионализъм при грижите към май­ките, родил­ките и тех­ните деца. Лесно е, ако спаз­ваш правилата!

Любомир ЦАН­КОВ