Промяната тръгва от София

Логиката на политичес­кия процес сочи, че промените и тен­ден­циите в едно общес­тво наз­ряват в столич­ния град, където по правило е кон­цен­т­рирани голям демог­раф­ски, социален, стопан­ски и духовен потен­циал. Така е и у нас. Именно затова днес все по-актуален е въп­росът дали София се раз­вива с тем­повете, които софиянци зас­лужават, дали може да се управ­лява по-прозрачно и ком­петен­тно? Градът от 30 години избира десни кметове, от 14 години те са пред­с­тавители на пар­тия ГЕРБ. София преживя раз­рухата от ерата „Янчулев”, стана свидетел на икономико-политическия модел „Софиян­ски”, с надежда за „генерална промяна” избра за кмет Бойко Борисов и след него три пъти Йор­данка Фан­дъкова. Но впечат­ление на по-голямата част от столичани – видно е от социологичес­ките анкети – е че наз­рява време за нова, този път истин­ска промяна. Защото общин­с­ките ни управ­ляващи вече отдавна не са новите лица, а елит, затънал в рутина и обвър­заности, вър­вящ след събитията. Столицата се нуж­дае от промяна! Макар и най-богатият и раз­вит град в Бъл­гария, са очевидни проб­лемите на граж­даните. Коруп­цията и икономичес­ките зависимости, фаворизирането на „наши” фирми, лобиз­мът. Рас­тящото неравен­с­тво между лъс­кавия цен­тър и край­ните квар­тали, вар­вар­с­кото презас­т­рояване и пос­тепенно унищожаване на зелена София, прес­къпите, бавни и некачес­т­вени ремонти, пос­лед­вани от станалия традиционен „ремонт на ремонта”. Да не говорим за рас­тящата несигур­ност и ширещата се прес­тъп­ност, за хала на общин­с­кото здравеопаз­ване, за недос­тига на дет­ски градини, за без­дом­ните кучета, за битовите отпадъци, дуп­ките по улиците и още много подобни тегоби за редовия софиянец… Един от най-тежките проб­леми е наг­лостта на монополите „Топ­лофикация” и „Софийска вода”, които са пос­ловични с без­душ­ното и цинично отношение към клиен­тите, с надути нереални цени, с неефек­тивно и неп­роз­рачно управ­ление. От това страдат най-много социално слабите хора, които са нагло тор­мозени от монопол­ния феодализъм – час­тен, дър­жавен, общин­ски. Отговорът е решителна лява, социална, антимонополна политика! В пос­лед­ните години този порочен модел не само не беше прекъс­нат, а бе над­г­раден и дораз­вит от управ­лението на ГЕРБ. Срамно е, че всичко това продъл­жава да се случва в град, който е европейска столица. Ръководителите на града нямат дъл­гос­рочна визия, нямат социално мис­лене. Общият знаменател между всички проб­леми на София е един – в своята Община софиянци не намират защит­ник. Днес и София, и Бъл­гария се нуж­даят от нов модел на управ­ление, от силни и ком­петен­тни инс­титуции, от нова енер­гия и от реално, а не само на думи, пос­тавяне на интересите на граж­данина, а не на едрия час­тен капитал, в цен­търа на политиката. В мес­т­ното самоуп­рав­ление има по-малко идеология и повече кон­к­ретни решения. Това дава надежда, че един нов кмет – носител на промяната, ще може да събере под­к­репата на пар­тии от целия спек­тър, на без­пар­тийни избиратели, да мотивира аполитич­ните и колебаещите се. Важно е на пред­с­тоящите мес­тни избори да бъде даден старта на тази промяна, така че софиянци не само да получат своя общес­т­вен защит­ник, но да бъде показано, че псевдо стабил­ността чрез феодализацията на ГЕРБ не е пътят пред столицата, пред общините, пред Бъл­гария. Промяната тръгва от София!

ЗЕМЯ