В хелзинкската територия на Панов-Полфриймън

Двама младежи — легални миг­ранти и кан­дидати за бежан­ски статут от общежитието на „Военна рампа”, са изнасилили непъл­нолетно бъл­гар­ско момиче. Заловени са, но са освободени от съда и им е наложена мярка…”надзор от дет­ска педагогическа стая”. Това пот­върди МВР пред медиите вчера. У нас бе наложено клишето, че решения на Темида не се комен­тират и критикуват. Но как да не се пог­нусиш, щом хора, пожалени и приютени от нашата дър­жава и нашето общес­тво, са посег­нали на едно бъл­гар­ско момиче и са почер­нили живота му. А съдът, който претен­дира да е бъл­гар­ски, ги пуска по живо-по здраво да посещават педагогичес­ката стая, където сто пъти да напишат „Повече няма да правя така”, след което ще бъдат приз­нати за „проп­равили се”. И нищо чудно статутът на бежанци да им бъде приз­нат, макар че нор­мал­ното е след такова гнусно прес­тъп­ление е те да бъдат осъдени, а след излежаване на присъдата да бъдат пратени в род­ния Афганис­тан, за да си припом­нят как в тях­ната общ­ност наказ­ват изнасил­вачите.

Но нали в Кьолн пъл­чища миг­ранти изнасил­ваха и нищо особено не им се случи. Европейс­ката неадек­ват­ност по миг­ран­т­с­ката тема е пър­вият източ­ник на случилото се. Вторият е в скан­дал­ното писмо на шефа на ВКС Лозан Панов, който в прав текст нареди на вър­хов­ните магис­т­рати кога и как да освободят изверга Джок Пол­ф­рий­мън, който уби бъл­гар­ски студент нас­ред София. И как да се чув­с­т­ват район­ните съдии, щом най-висшият им начал­ник повелява един убиец да бъде пус­нат. Ясно е: ще приложат прав­ния и морален абсурд на районно рав­нище! Но така се живее в държавата-територия, управ­лявана по каноните на антибъл­гар­с­кия Хел­зин­к­ски комитет и по док­т­рината „Панов-Полфриймън”, повеляваща, че пазим прес­тъп­ника и не ни пука за жер­т­вата. Нали същият Панов написа, че никоя присъда нямало да върне жер­т­вата. Явно същото важи и за дос­тойн­с­т­вото на изнасиленото момиче, ако продъл­жим Лозан Пановата неолиберална антилогика!? И тук не е въп­росът дали прес­тъп­ниците са бежанци или бъл­гар­ски граж­дани, нито какви са по национал­ност жер­т­вите – за отв­ратител­ните прес­тъп­ления трябва да има адек­ватна, строга и без­ком­п­ромисна присъда, а не „хел­зин­к­ска” милост.

Д-р Теофан Гер­манов