Обличайте жълтите жилетки!

В пос­лед­ните години дър­жавата живее от криза в криза – икономическа, инс­титуционална, морална, духовна. Ето само някои от тях: съд­бата на май­ките на деца с увреж­дания, онаг­ледена най-точно с израза „Сис­темата ни убива”; „Апар­тамен­т­гейт”; слабия турис­тически сезон и прев­ръщането на Чер­номорието в бетонирана джун­гла; срива на Тър­гов­с­кия регис­тър и хакер­с­ката атака срещу НАП; чумата по свинете и избиването на стотици хиляди животни в свинеком­п­лекси и в дворовете на хората; пожарът на магис­т­рала „Струма”; зачес­тилите звер­ски убийс­тва, извър­шени от изверги по особено мъчителен начин – Русе, Сотиря, Галиче, Варна; а напос­ледък и вод­ната криза, мъчеща цели региони, и кризата с отпадъците. Но наред с тези видими, шумни скан­дали, които тресат властта и от които тя излиза или с щедри обещания, или с кризисен пиар от премиер­с­кия джип, има и една по-скоро невидима, но съв­сем реална криза – тази с пос­тоянно рас­тящите цени. Те не се вдигат шоково, но всеки, който посещава магазин или получава сметки за ток, вода и парно, може да види раз­ликите. Хлябът пос­къпва даже в жит­ницата на Бъл­гария Доб­ру­джа, екс­перти припом­нят, че свин­с­кото се вдига рязко, и правят преп­ратки с теж­ката 1997 година с хиперин­ф­лацията, общините вдигат мес­тни данъци, нас­ред кризата се вдигна цената на водата, превоз­вачи и шофьори също са ударени. Приказ­ките на властта как се къпем в благополучие и стабил­ност олек­ват именно в квар­тал­ния магазин.

Там цените също рас­тат – днес с 10 стотинки, другата сед­мица или месец – с още 20, и после пак така, и отново… Факт, дър­жав­ната статис­тика замазва, връзва розова пан­делка на фак­тите, но лич­ната статис­тика на всяко бъл­гар­ско семейс­тво е категорична – животът пос­къпва, доходите на огром­ното мнозин­с­тво бъл­гари са стабилни в мизерията. Вър­наха се времената от началото на прехода, в които масово пес­тим от отоп­ление, от лекар­с­тва, от дрехи, от почивка и забав­ления, от книги, от театър и кино, тоест от знание и духов­ност. Инф­лацията вече бърка в здравето ни в най-прекия смисъл. Скъпотията, под­несена „на час по лъжичка”, някак ни кара да свик­нем като жабата, която се вари на бавен огън и усеща, че е сварена, когато е твърде късно. Но нап­реженията в общес­т­вото се трупат! Именно тази невидима социална криза ще бъде кризата на 2020 година – в четирите сезона на нашето недовол­с­тво.

Д-р Теофан Гер­манов