В търсене на модерното лидерство - 2021

Умните управ­ляващи винаги чув­с­т­ват както момента на въз­ход и екс­пан­зия, така и този, в който са дос­тиг­нали своят предел на ком­петен­т­ност и въз­мож­ност за позитивна промяна. Иначе дър­жавата поема по пътя към своя залез, пропадайки на дъното на класациите по бед­ност и демог­раф­ско изчез­ване, „изкач­вайки” се на пър­вите места по коруп­ция и неравен­с­тво.

Един­с­т­вено отс­т­раняването на изхабения и изчер­пан лидер от управ­лен­с­кото кор­мило може да даде на общес­т­вото визия за позитивно раз­витие, за появата на нови и ефек­тивни лидери, които да мобилизират дър­жав­ничес­кия, интелек­туал­ния потен­циал и енер­гия на нацията за дос­тигане на по-висок общес­т­вен резул­тат и пос­тижения, за по-добър живот на хората.

Историчес­кият опит сочи, че е необ­ходимо да се търси широка дис­кусия за “национал­ния идеал“ адек­ватен на съв­ремен­ните промени и динамични реал­ности. Необ­ходима е „национална док­т­рина” — тезиси и насоки, които целеполагат глав­ните дър­жав­нос­т­роителни задачи, чието решаване се раз­полага в бъдещия кон­тинуум от национал­ното време.

Това не би било тол­кова сложно, ако политиците, които искат властта се ръководят от ясните национални приоритети за пос­тигане на: модерна, кон­курен­тна и екологична икономика; нрав­с­т­вено и духовно здрав устой­чив народ; професионално и морално качес­тво на управ­ление. И глав­ното, ако управ­ляващият елит има политичес­ката воля да пос­тигне заложените национални цели.

Лошият вариант при сгрешен идеал и некачес­т­вена док­т­рина е загуба на историческо време за нацията и крах на дър­жавата. Общес­т­веното раз­витие категорично показа, че днес не е въз­можно установяването на национално или световно еднополюсно гос­под­с­тво.

Лидер­с­т­вото в дър­жав­нос­т­роителен план — в икономиката, в духов­ността и кул­турата, в социал­ната сфера, здравеопаз­ването, образованието и иновациите, нав­лиза в нов исторически етап на раз­витие на човечес­т­вото. Кой път ще избере Бъл­гария – на кон­ф­рон­тацията и гибелта или на въз­хода, жиз­неут­вър­ж­даването и споделените успехи? Това зависи както от всички нас, така и от тези, които ще изберем да ни управ­ляват.

Ключът към съв­ремен­ното лидер­с­тво, което ще ни съх­рани като нация и дър­жава, е в качес­т­вото на управ­лението. Основата му е динамич­ната икономика, пос­тавена върху съв­ременна тех­нологична база, но пос­тиг­нала екологично рав­новесие с природата; инс­т­румен­тариумът му е свобод­ният обмен на идеи, цен­ности и дос­тижения в полза на мнозин­с­т­вото трудови хора, а не на т. нар. златен процент богопомазани, овладели през пос­лед­ните години влас­товото статукво на „Дъл­боката дър­жава”.

Проф. Свет­лана Шарен­кова