Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гар­ване, и ти, птицо прок­лета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

 

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пус­тиня.

 

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Бъл­гарийо,

виси на него със страшна сила.

 

Гар­ванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

 

Зимата пее свойта зла песен,

вих­рове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сър­цето.

Христо Ботев