Държавник и финансист

Държавник и финансист

Навършват се 85 години от рождението на най-успешния финансов министър в историята ни

В една скучна и строго делова сфера, как­вато са дър­жав­ните финанси, трудно може да се говори за личности-легенди. Но именно такъв човек в бъл­гар­с­ката история е Белчо Бел­чев, който ако бе жив на 5 ноем­ври щеше да навърши осем­десет и пет години.

В аналите на бъл­гар­с­ката дър­жав­ническа история името му ще остане с това, че е автор и изпъл­нител на цели двадесет дър­жавни бюджета – една седма от всич­ките следос­вобож­ден­ски бюджети. Със сигур­ност това е и европейски, а и световен рекорд по продъл­жително и успешно присъс­т­вие в управ­лението на дър­жавата, чиито резул­тат е неп­рес­танно повишаване на благосъс­тоянието на общес­т­вото, на регионите, на обик­новения трудов човек. Философията на икономичес­ката политика, водена тогава, на която Белчо Бел­чев е бележит стратег и изпъл­нител, е това народ­ните пари да се хар­чат проз­рачно, с ясно целеполагане и мисъл преди всичко за социал­ното раз­витие на общес­т­вото.

Легенда Белчо Бел­чев е и в сферата на човеш­ките отношения. В днеш­ната, „модерна” и „демок­ратична” политическа реал­ност е прието, че финан­совият минис­тър трябва да бъде лош, да умее да отказва и да се кон­ф­рон­тира, да бъде страшилището на едно правител­с­тво. А Белчо Бел­чев по спомените на всички свои съв­ремен­ници е не просто етичен ръководител и човечна лич­ност в ежед­нев­ния си живот, но пренася тези лич­нос­тни качес­тва в управ­лението на дър­жавата – с грижа за обик­новения бъл­гарин, с мисъл за дър­жавата и ней­ното благополучие, абсолютно нетър­пим към всякакви прояви на коруп­ция, лицемерие и високомерие.

В друга европейска дър­жава лич­ност от мащаба на Белчо Бел­чев би получила високи жес­тове на приз­нание, би изпол­з­вана пъл­ноценно като специалист и икономически стратег. Това за съжаление не се случи в преходна, капиталис­тическа Бъл­гария, но спомен­тът за Белчо Бел­чев е жив сред хиляди специалисти в областта на дър­жав­ните финанси, икономиката, от регионите, на хиляди негови студенти, на многоб­рой­ните му приятели и близки. Този спомен е част от дър­жав­ничес­ката история на Бъл­гария и ЗЕМЯ дава своя скромен принос в неговото опаз­ване.

Белчо Бел­чев е роден на 5 ноем­ври 1932 година в село Кръс­тиняци край Трявна. През 1957 година завър­шва Вис­шия икономически инс­титут „Карл Маркс“ (днес УНСС), специал­ност „Финанси и кредит“, след което работи като финан­сов инс­пек­тор в област Пазар­джик. През 1964 година е приет за член на БКП, а по-късно след спечелен кон­курс е наз­начен за научен сът­руд­ник в Науч­ноиз­с­ледовател­с­кия инс­титут по финанси и кредит към финан­совото минис­тер­с­тво. Преподава във ВИИ „Карл Маркс“ от 1965 г.

През 1967 година е прив­лечен на длъж­ността заместник-началник на управ­ление „Бюджет“ в Минис­тер­с­т­вото на финан­сите. През 1971 година е наз­начен за заместник-министър, по-късно през същата година за кратко е заместник-председател на Дър­жав­ния комитет за планиране, а след това – първи заместник-министър на финан­сите. Остава на този пост до 1976 година, след което е минис­тър на финан­сите в три пос­ледователни правител­с­тва. Поради теж­кото заболяване на минис­търа на финан­сите Димитър Попов (крупен дър­жавен деец – кмет на София и финан­сов минис­тър през 50-те до 70-те години на ХХ век) в началото на 70-те години, Бел­чев е оператив­ният ръководител на ведом­с­т­вото , където проявява своите качес­тва на организатор и ръководител. През 1976 г. след остав­ката на Попов Бел­чев става негов нас­лед­ник на поста и го заема до началото на 1988 г.

За кратко е пос­ланик в Югос­лавия (1988 – 1989). От бъл­гар­ска страна е пред­седател на Комисия за икономическо и научно-техническо сът­руд­ничес­тво със СФР Югос­лавия – 14 години, с Алжир – 7 години, с Египет – 4 години, със Зим­бабве – 3 години. Избиран е за зам.-председател на Светов­ния мит­нически съюз в Брюк­сел.

След Ноем­в­рийс­кия пленум от 1989 година финан­совото минис­тер­с­тво е въз­с­тановено и Бел­чев отново е минис­тър на финан­сите и е изб­ран за член на Полит­бюро на ЦК на БКП. Запазва поста си в правител­с­т­вото и след смяната на Георги Атанасов – в пър­вото и второто правител­с­тво на Анд­рей Луканов, заема и поста вицеп­ремиер.  Като такъв той поема дър­жав­ните финанси във време на хаотичен преход и ги ръководи ком­петен­тно. Той е пър­воп­роходецът на сът­руд­ничес­т­вото на Бъл­гария с европейс­ките и меж­дународни финан­сови инс­титуции, където е приет с уважение и рес­пект за своя професионализъм.

Белчо Бел­чев е народен пред­с­тавител в VII, VIII, IX Народно съб­рание, мажоритарно изб­ран народен пред­с­тавител от Бъл­гар­с­ката социалис­тическа пар­тия в VII Велико Народно Съб­рание (от 19761991 г.). От 1976 е кандидат-член, а от края на 1977 г. е издиг­нат за член на ЦК на БКП, за какъвто е преиз­биран на три поредни кон­г­реса, член на Вис­шия съвет на БСП вед­нага след промените. По-късно се пен­сионира, но до края на дните си остава ярък привър­женик на социалис­тичес­ката идея, верен пат­риот и ком­петен­тен наб­людател на социално-иконмическите процеси и тен­ден­ции в Бъл­гария, Европа и света.

Активно учас­тва в раз­работ­ването и приемането на Кон­с­титуцията от 1991 година. Той е почетен граж­д­нин на Трявна и Велики Прес­лав. Носител е на ордени ”Георги Димит­ров”, ордан ”Стара планина” – първа степен и орден „Югос­лав­с­ката зас­тава“ с лента на СФР Югос­лавия.

През 1956 г. сключва брак с Мария Бел­чева, с която през 2006 г. праз­нуват „златна сватба“. Има син и дъщеря, четирима внука и два прав­нука.

Белчо Бел­чев умира на 29 март 2008 година в София.

Топли думи за ръководителя, колегата, другаря

Откъси от книгата „Белчо Бел­чев – дър­жав­ник и граж­данин на Бъл­гария”:

Георги Пър­ванов, президент на Репуб­ликата (20022012 г.):

Белчо Бел­чев е лич­ност, оставила трайна диря в най-новата ни история. Неговата биог­рафия е рес­пек­тираща, защото рам­кира един забележителен професионален и дър­жав­нически път, основан на знанието, интелекта и силата на човеш­кия дух. Той е всеп­риз­нат професионалист и дър­жав­ник със стратегическо икономическо мис­лене. Изк­лючителен дър­жав­ник и финан­сист, но и успешен политик. Актив­ното присъс­т­вие на Белчо Бел­чев в политичес­кия и в общес­т­вения живот на страната преди и особено след нас­тъпилите промени говори категорично за желанието му да отдава сили, знания и умения за прос­перитета на Бъл­гария. Рад­вам се, че през 2002 г. имах честта да връча орден “Стара планина — първа степен” на един чес­тен, прям и дос­тоен човек, който притежаваше неиз­чер­паема енер­гия да работи без­корис­тно за хората и страната си.

Георги Атанасов, министър-председател на Бъл­гария (19861990 г.):

Всеп­риз­нат професионалист, деец с отговорно поведение и свър­зан с хората, минис­тър Бел­чев се отличаваше със сис­темни и задъл­бочени поз­нания по проб­лемите на финан­сирането на народ­ното стопан­с­тво. Едно от труд­ните неща в бюджет­ния процес е раз­бирането на баланса на взаимоот­ношенията, а често пъти и сблъсъка на интереси в общес­т­вото чрез тех­ния паричен израз. В тази сфера кол­кото е важно да се поз­нава литературата и нат­рупания опит, тол­кова е същес­т­вено и това, което носи в себе си стопан­с­кият деец, какво казва и учи неговият личен опит. Белчо Бел­чев беше в това отношение пер­фек­тен финан­сист, притежаваше поз­нания и доказана способ­ност в чис­лата на бюджета да вижда и чете природата и тен­ден­циите на общес­т­вените отношения, връз­ките между отрас­лите и човеш­ката дей­ност.

Белчо Бел­чев беше кол­кото отговорен, тол­кова спокоен и урав­новесен деец. Той умееше без­пог­решно да се ориен­тира в общата кар­тина на народ­нос­топан­с­ките баланси, без да загър­бва детай­лите. От Белчо Бел­чев аз се научих, че когато се прави бюджет, когато се говори за приходи, раз­ходи и балан­сиране, няма маловажни проб­леми и решения.

Сер­гей Станишев, премиер-министър за периода 20052009 г., президент на Пар­тията на европейс­ките социалисти:

В моето съз­нание и памет Белчо Бел­чев е останал като много обаятелен човек с без­порна харизма. А финан­сис­тът Белчо Бел­чев без­с­порно беше един от дър­жав­ниците с голям авторитет в страната и пред меж­дународ­ните финан­сови инс­титуции. Израз на високия му професионализъм беше уважението към него от колегите му в управ­лението на страната, както и обс­тоятел­с­т­вото, че той е най-дълго заемалият поста минис­тър на финан­сите в историята на Бъл­гария – почти 15 години в пет раз­лични кабинети.

Проф. Алек­сан­дър Лилов, лидер на БСП от 19901991 г., член на пар­тий­ното и дър­жавно ръковод­с­тво от 19721983 г.:

Неговите анализи и становища се отличаваха с дъл­бочина и реализъм. Той каз­ваше нещата такива, как­вито са, не се стараеше да се хареса на начал­с­т­вото, както правеха някои други. Интересуваха го чис­лата, пропор­циите, тен­ден­циите. Не беше любител на силовите методи, не съм го чувал да повишава тон или да удря с юмрук по масата – той рес­пек­тираше с неос­порими аргументи и съв­ременни виж­дания. Винаги съм се впечат­лявал от това съчетание у него на дъл­бочина и реализъм. То му поз­воляваше да бъде строг пазител на дър­жав­ната хазна и същев­ременно един от моторите на нашето икономическо раз­витие.

Проф. Алек­сан­дър Чир­ков, кар­диохирург с меж­дународна извес­т­ност, изб­ран за депутат в Сед­мото ВНС с лис­тата на СДС:

Зав­ръщайки се в Бъл­гария през 1984 г. по покана на бъл­гар­с­кото Правител­с­тво, със задача да изг­радя модер­ната кар­диология и кар­диохирур­гия в Бъл­гария пред­с­тавата ми, значително пов­лияна от медиите в Западна Европа, за минис­три, членове на Полит­бюро и ЦК на БКП беше, че са сковани и ограничени хора, предани на комунис­тичес­ката идеология и, че трудно би могло да се осъщес­тви приятен и отк­ровен кон­такт, с който и да е от тях.

Но за моя гор­дост, още при пър­вите ни срещи с гос­подата Георги Йор­данов, Христо Хрис­тов, Стоян Овчаров, Димитър Станишев и още някои и другии минис­три и членове на Полит­бюро се промени значително пред­с­тавата ми, като не след дълго с някои от тях бях вече и в приятел­ски взаимоот­ношения. По онова време имах удовол­с­т­вието да се срещна и с тогаваш­ния минис­тър на финан­сите, г-н Белчо Бел­чев. Мога да кажа, че рядко съм срещал такъв въз­питан и благороден човек като него, с изк­лючителни поз­нания във финан­совия свят. Един специалист с широк мирог­лед и висок професионализъм. Въп­реки, че не съм привър­женик на комунис­тичес­ката идеология и до сега мисля, че с много малки изк­лючения, минис­тър от такъв ранг, в областта на финан­сите, който отговаря на фор­мата на един от доб­рите минис­три от Западна Европа, трудно може да се намери вече в страната ни. Г-н Бел­чев беше такъв – въп­реки ограниченията за раз­витие от страна на самата идеология, той се справяше отлично с добри резул­тати.

Белчо Бел­чев беше в кръга на моите приятни събесед­ници и приятели и няма да заб­равя дъл­боката мъка, която преживях при неговата кон­чина.

Оставам с най-добри впечат­ления и със съп­ричас­т­ност към цялото му семейс­тво.

Георги Караманев, вицеп­ремиер (19821987 г.) и минис­тър на тър­говията от 19711987 г.:

Финан­сис­тите обик­новено живеят в сферата на циф­рите, на процен­тите, на алгорит­мите — той живееше в реал­ния живот, свър­зан със своя роден край, който силно обичаше.

Белчо имаше широки интереси, беше политически високо образован, проявяваше изк­лючителен интерес към литературата и изкус­т­вото. Имаше много приятели в тези сфери, с които под­дър­жаше добри човешки отношения.

През този период Бъл­гария нап­рави огромен нап­редък в своето икономическо и социално раз­витие благодарение на това, че тези двама дейци в икономичес­ката сфера съумяха добре да струк­турират нуж­дите на Бъл­гария.

Белчо Бел­чев живееше пъл­ноценно в условията на социализма. Той работеше всеот­дайно за реализиране на прог­рамата за благоден­с­т­вие, за съз­даването на раз­вито социалис­тическо общес­тво.

Христо Хрис­тов, минис­тър на вън­ш­ната тър­говия за периода 19771990 г.:

Годините на неговия ман­дат като минис­тър ще останат запом­нени годините на бър­зото жилищно строител­с­тво. През времето, когато Белчо беше минис­тър на Финан­сите, бяха пос­т­роени 1,600,316 жилища със средна жилищна площ от 6365 м2 при кредит със срок от 20 години и лихва от 2%. Едва ли има други страни, жителите на които да са пол­з­вали такива благоп­риятни условия за жилищни кредити. Нап­редък беше пос­тиг­нат и в зап­лащането на трудовите въз­наг­раж­дения и пен­сиите. Пос­т­роени бяха със сред­с­т­вата на бюджета редица социални и инф­рас­т­рук­турни обекти. Промени се обликът на бъл­гар­с­ките села и градове. Раз­витие получиха базите за меж­дународен туризъм. Бъл­гария ставаше все по-желан пар­т­ньор на раз­витите страни.

Доц. Емилия Мас­ларова, минис­тър на труда и социал­ната политика – 19901991 и 20052009 г., депутат от 19972013 г.:

На заседанията на Минис­тер­ски съвет, дори в онези бурни и динамични месеци, минис­тър Бел­чев винаги успяваше да внесе спокойс­т­вие. То беше без­ценно, защото под прозор­ците се тропаше с тен­джери и тигани, издигаха се призиви за мъст и раз­п­рава. Беше теж­ката есен на 1990 г.!

Как успяваше този човек да държи юздите на финан­совото минис­тер­с­тво, да балан­сира между всички минис­тер­с­тва, да преговаря със свои и чужди и нито вед­нъж да не изрази справед­ливия си гняв? Белчо Бел­чев беше просто професионалист, дър­жав­ник и родолюбец!

Павел Писарев, пуб­лицист и журлналист-международник, дирек­тор на БНТ (19701971 и 1990 г.), първи зам.-министър на кул­турата (19711983 г.):

Той е съз­дател на модер­ната финан­сова политика на Бъл­гария, която превърна страната в нап­ред­ваща сред­ноев­ропейска дър­жава. Той пос­тави финан­совата политика на страната на основите на стоковото стопан­с­тво, на икономичес­ката ефек­тив­ност, стремеше се да осигурява нарас­т­ване на жиз­неното рав­нище на хората. Той се отличаваше със защита на национал­ните интереси в рам­ките на СИВ, с грижа за съз­даване и набиране на приходи, които да осигуряват ръст на жиз­неното рав­нище и насищане със сред­с­тва на фон­довете, които осигуряваха нап­редък на социал­ната политика, раз­витието на образованието, науката, кул­турата и здравеопаз­ването, пен­сион­ното дело.

Нео Неов, дъл­гогодишен помощ­ник и начал­ник на кабинета на финан­совия минис­тър Белчо Бел­чев:

През м. май 1990 г. в Париж от името на правител­с­т­вото на Репуб­лика Бъл­гария, минис­тър Бел­чев, под­писа устава и учредител­ните документи за съз­даването на Европейс­ката банка за въз­с­тавовяване и раз­витие. Съг­ласно устава на бан­ката, акционери в нея могат да бъдат всички европейски страни, европейс­ките меж­дуп­равител­с­т­вени инс­титуции, ЕС и Европейс­ката инвес­тиционна банка, както и неев­ропейски страни-членки на МВФ. Независимо, че акционерите в нея са от пуб­лич­ния сек­тор, основ­ната цел на съз­дадената нова банка бе да под­помага и финан­сира час­т­ните начинания на съз­даващия се час­тен сек­тор в бив­шите социалис­тически страни. За първи президент на новоуч­редената ЕБВР бе изб­ран единодушно от страните-учредителки г-н Жак Атали, който до този момент бе в екипа съвет­ници на президента Митеран като съвет­ник по финансово-икономическите въп­роси.

При това свое посещение, минис­тър Бел­чев има редица делови срещи, с новоиз­б­рания президент на ЕБВР Жак Атали, с минис­търа на планирането на Фран­ция г-н Столерю, както и с пред­с­тавители на водещи френ­ски ком­пании, които бяха запоз­нати с отк­риващите се въз­мож­ности за учас­тие с инвес­тиции, тех­нологии и ноу-хау в отрас­лите на бъл­гар­с­ката икономика за ней­ното по-бързо интег­риране в европейс­ката и световна икономики.

През м. юли 1990 г. Атали по покана на минис­тър Бел­чев посети Бъл­гария, за да се запоз­нае на място с въз­мож­нос­тите за финан­сиране на бъдещи проекти в раз­лични отрасли на икономиката ни.

В този начален период на демок­ратич­ните промени в страната ни, определяща бе ролята на минис­тър Бел­чев за своеов­ремен­ното присъединяване на Бъл­гария към тези меж­дународни и световни финан­сови инс­титуции. Благодарение на неговата дал­новид­ност и стратегическо мис­лене на голям финан­сист и дър­жав­ник, през след­ващите години Бъл­гария започна да получава значителна вън­шна финан­сова помощ от МВФ, Светов­ната банка и ЕБВР, крайно необ­ходима за финан­сирането на провеж­дащите се реформи в икономиката на страната ни.


В навечерието на пър­вите демок­ратични избори за Седмо ВНС през 1990 г. национал­ното ръковод­с­тво на БСП пред­ложи на своите пар­тийни струк­тури в 93-ти Пещер­ски едноман­датен избирателен район, който обх­ващаше общините Пещера, Брацигово и Батак да бъде издиг­ната кан­дидатурата на Белчо Бел­чев за депутат. Първо, защото негов дирек­тен опонент щеше да бъде един от опозицион­ните лидери д-р Петър Берон, по това време сек­ретар на СДС и Второ, защото Белчо Бел­чев бе много добре поз­ната лич­ност, зас­лужила доверието и уважението на избирателите от 93-ти Пещер­ски едноман­датен избирателен район.

Трудовата си кариера Белчо Бел­чев бе започ­нал като данъчен инс­пек­тор в ОНС– Пазар­джик. Много хора от региона поз­наваха отлично неговия професионализъм в областта на финан­сите. Всич­ките тези хора кон­так­тували с него през годините и като дъл­гогодишен минис­тър на финан­сите знаеха за неговия висок професионализъм като финан­сист и приноса му за икономичес­кото раз­витие на Пазар­джиш­кия регион. Неговото професионално израс­т­ване му беше съз­дало ореол на един много чес­тен минис­тър, знаеш и можещ ръководител.

Всич­ките срещи на Белчо Бел­чев с избирателите бяха проведени в една неп­ринудена и естес­т­вена обс­тановка. Той изс­луш­ваше внимателно всеки и отговаряше на всички засадени му въп­роси от личен и общес­т­вен харак­тер на избирателите.

На проведените срещи с актива на общините Пещера, Батак и Брацигово, на които присъс­т­вуваха и пред­с­тавители на мес­т­ните икономически струк­тури Белчо Бел­чев обс­тойно дис­кутира с тях проб­лемите и въз­мож­нос­тите за раз­витието на стопан­с­ката дей­ност в региона в духа на новите икономически условия нас­тъпили в страната ни след демок­ратич­ните промените.

В края на предиз­бор­ната кам­пания на Белчо Бел­чев в неговия предиз­борен щаб

се зароди идеята да се организира дирек­тен дис­пут пред избирателите от 93-ти

Пещер­ски едноман­датен избирател­ния район с неговия опонент, кан­дидата на СДС д-р Петър Берон. Споделихме тази наша идея с Белчо Бел­чев и той я въз­п­рие с необ­ходимата сериоз­ност като нова форма на предиз­борна борба между опоненти. Пред препъл­нения салон на читалището с избиратели от Батак, където се

проведе дис­пута, зас­танаха един срещу друг един доказан ком­петен­тен професионалист в областта на икономиката в лицето на Белчо Бел­чев, поз­наващ много добре проб­лемите на района и един начинаещ политик, непоз­нат за хората от района, изпол­з­ващ език и лозунги от митин­гите на СДС.

Няколко минути след като започна дис­пута, неочак­вано и непоканени в салона

нахлу с крясъци и скан­дирания една агитка от привър­женици на СДС, които бяха

прис­тиг­нали със специален автобус от гр.Пазарджик, водени от Стоя Ганев, който

оглавяваше пропор­ционал­ната листа на СДС за изборите в Пазар­джик. Ганев се опита да се качи на сцената, но хората от Батак не му поз­волиха и го изх­вър­лиха от салона.

Този неп­риятен момент не поп­речи дис­пута да продължи. Общото мнение на присъс­т­вуващи в дис­пута избиратели бе, че кан­дидатът Белчо Бел­чев е по-компетентен и ще бъде по-полезен за района като техен

пред­с­тавител във Великото Народно съб­рание. Това се пот­върди и в деня на изборите където Белчо Бел­чев спечели с абсолютно мнозин­с­тво още на пър­вия тур.

Страницата под­готви Теофан Гер­манов