Белчо Белчев – строител на социалната държава

Белчо Белчев – строител на социалната държава

Той е министърът с изключителен принос за развитието на българските финанси

На 29 март се навър­ш­ват 10 години от кон­чината на Белчо Бел­чев – бележит бъл­гар­ски икономист и дър­жавен деец, един от най-дългогодишните финан­сови минис­тър в историята на страната ни, утвър­ден ръководител и активен учас­т­ник на процеса на изг­раж­дане на работеща социална дър­жава със стабилна икономика в периода преди 10 ноем­ври 1989 година.

Белчо Бел­чев е роден на 5 ноем­ври 1932 година в село Кръс­тинеци край Трявна, Габ­ров­ско. През 1957 година завър­шва ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС), специал­ност „Финанси и кредит“, след което работи като финан­сов инс­пек­тор. През 1964 година става научен сът­руд­ник в Науч­ноиз­с­ледовател­с­кия инс­титут по финанси и кредит към финан­совото минис­тер­с­тво. През 1967 година става зам.-началник на управ­ление „Бюджет“ в Минис­тер­с­тво на финан­сите. През 1971 година е наз­начен за заместник-министър, за заместник-председател на Плановия комитет при МС, а след това – първи заместник-министър на финан­сите. Минис­тър на финан­сите в кабинетите на Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов в периода 19761988 и 19891990 г. През 19871989 г. финан­совото минис­тер­с­тво се влива като част от мегаминис­тер­с­т­вото на икономиката и планирането, отсъс­т­вието на утвър­дения екс­перт и доказан управ­ленец Бел­чев като ръководител на дър­жав­ната хазна се усеща от професионал­ната общ­ност. Невед­нъж в своята кариера Белчо Бел­чев е канен във властта, за да работи за преодоляване на икономически кризи и труд­ности. Времето на 70-те и 80-те години на ХХ век, в които Бел­чев раз­г­ръща най-ярко капацитета си на ръководител е време на икономическо благополучие за целия бъл­гар­ски народ – всеобща заетост, материално и финан­сова задоволеност, дос­тъп до евтини стоки и услуги, до прак­тически без­п­латна храна на работ­ното място, почивки на море и планина на сим­волични цени, без­п­латно и качес­т­вено образование и здравеопаз­ване. В края на 70-те и началото на 80-те години страната ни прак­тически изп­лаща вън­ш­ния си дълг и е приз­ната за стабилен и пред­видим пар­т­ньор в света на меж­дународ­ните финанси и банки. За това пряка лична зас­луга също има Белчо Бел­чев, когото и до днес е пом­нен и уважаван в тази елитарна професионална общ­ност. И до днес икономис­тите приз­нават Бел­чев за най-добрия финан­сов минис­тър в новата ни история, а на неговия фон повечето от нас­лед­ниците му изг­леж­дат като истин­ски джу­джета.

За кратко е пос­ланик в Югос­лавия (1988 – 1989). От бъл­гар­ска страна е пред­седател на Комисия за икономическо и науч­нотех­ническо сът­руд­ничес­тво със СФР Югос­лавия – 14 години, с Алжир – 7 години, с Египет – 4 години, със Зим­бабве – 3 години. Избиран е за зам.- пред­седател на Светов­ния мит­нически съюз в Брюк­сел.

След Ноем­в­рийс­кия пленум от 1989 година финан­совото минис­тер­с­тво е въз­с­тановено и Бел­чев отново е минис­тър на финан­сите и е изб­ран за член на Полит­бюро на ЦК на БКП. Запазва поста си в правител­с­т­вото в пър­вото и второто правител­с­тво на Анд­рей Луканов. Белчо Бел­чев е един от хората, работили най-усилено за стабилизирането на дър­жав­ните финанси в условията на криза и свободно падане в пър­вите месеци на бурни промени през 1990 година. Бел­чев ръководи и преговорите за член­с­тво на Бъл­гария в Меж­дународ­ния валутен фонд. Ръководи делегацията и под­писва от името на Репуб­лика Бъл­гария съз­даването на Европейс­ката банка за въз­с­тановяване и раз­витие в Париж през 1990 година.

Белчо Бел­чев е народен пред­с­тавител в 3 ман­дата на Народно съб­рание преди 1989 г. и мажоритарно изб­ран народен пред­с­тавител от БСП в VII Велико Народно Съб­рание. Активно учас­тва в раз­работ­ването и приемането на Кон­с­титуцията от 1991 година. Кандидат-член на ЦК на БКП от 1976 г., член на ЦК на БКП от 1977 до 1990 г., избиран е в със­тава на Полит­бюро в края на 1989 г.

Почетен граж­данин на Трявна (2002) и Прес­лав. Носител е на ордени ”Георги Димит­ров” – златен, ”Стара планина” – първа степен на Репуб­лика Бъл­гария и орден „Югос­лав­с­ката зас­тава“ с лента на СФР Югос­лавия.

През 1956 г. сключва брак с Мария Хрис­това Бел­чева, с която през 2006 г. праз­нуват „златна сватба“. Има син и дъщеря, четирима внука и два прав­нука.

Всички близки и колеги пом­нят Белчо Бел­чев като прек­расен човек и специалист на световно ниво, човек с пиетет към дър­жав­ността, с философия и душевна наг­ласа да се бори със социал­ната нес­п­равед­ливост. За всичко това свидетел­с­т­ват спомените на десетки изпъл­нени с почит спомени, пуб­ликувани през 2012 г. от Издател­ска къща ЗЕМЯ в книгата „Белчо Бел­чев — Дър­жав­ник и граж­данин на Бъл­гария”, пос­ветена на неговата 80-та годиш­нина. Белчо Бел­чев бе редовен читател и иск­рен приятел на левия печат, на в. ЗЕМЯ.

Белчо Бел­чев умира на 29 март 2008 година в София.

ЗЕМЯ може само да пов­тори оцен­ката, която вече сме давали: „В аналите на бъл­гар­с­ката дър­жав­ническа история името му ще остане с това, че е автор и изпъл­нител на цели двадесет дър­жавни бюджета – една седма от всич­ките следос­вобож­ден­ски бюджети. Със сигур­ност това е и европейски, а и световен рекорд по продъл­жително и успешно присъс­т­вие в управ­лението на дър­жавата, чиито резул­тат е неп­рес­танно повишаване на благосъс­тоянието на общес­т­вото, на регионите, на обик­новения трудов човек. Философията на икономичес­ката политика, водена тогава, на която Белчо Бел­чев е бележит стратег и изпъл­нител, е това народ­ните пари да се хар­чат проз­рачно, с ясно целеполагане и мисъл преди всичко за социал­ното раз­витие на общес­т­вото.

Легенда Белчо Бел­чев е и в сферата на човеш­ките отношения. В днеш­ната, „модерна” и „демок­ратична” политическа реал­ност е прието, че финан­совият минис­тър трябва да бъде лош, да умее да отказва и да се кон­ф­рон­тира, да бъде страшилището на едно правител­с­тво. А Белчо Бел­чев по спомените на всички свои съв­ремен­ници е не просто етичен ръководител и човечна лич­ност в ежед­нев­ния си живот, но пренася тези лич­нос­тни качес­тва в управ­лението на дър­жавата – с грижа за обик­новения бъл­гарин, с мисъл за дър­жавата и ней­ното благополучие, абсолютно нетър­пим към всякакви прояви на коруп­ция, лицемерие и високомерие.

В друга европейска дър­жава лич­ност от мащаба на Белчо Бел­чев би получила високи жес­тове на приз­нание, би изпол­з­вана пъл­ноценно като специалист и икономически стратег. Това за съжаление не се случи в преходна, капиталис­тическа Бъл­гария, но споменът за Белчо Бел­чев е жив сред хиляди специалисти в областта на дър­жав­ните финанси, икономиката, от регионите, на хиляди негови студенти, на многоб­рой­ните му приятели и близки. Този спомен е част от дър­жав­ничес­ката история на Бъл­гария”.

ЗЕМЯ пуб­ликува нови спомени за Белчо Бел­чев от колеги, сърат­ници и нас­лед­ници на поп­рището на бъл­гар­с­ките финанси:

Доб­рота и дос­тойн­с­тво

Никога няма да заб­равя топ­лия пог­лед и другар­с­ката усмивка на този изк­лючителен Човек. Дълги години минис­тър на финан­сите и народен пред­с­тавител, член на ЦК на БКП и финан­сист от световно ниво, Белчо Бел­чев беше равен с обик­новените хора. Излъч­ваше доб­рота. Пред­раз­полагаше за отк­ровен раз­говор. Решаваше тежки финан­сови въп­роси не по лично хрум­ване или по препоръка, а според закона и интересите на дър­жавата. Баща ми Григор Шопов споменаваше името му с голямо уважение.

   Моите лични срещи с Белчо Бел­чев и семейс­т­вото му са от началото на 80-те години на м.в. Помня го като грижовен съп­руг и нежен баща в крат­ките дни на почивка — далеч от проб­лемите, заедно с Мария и мал­ките тогава Антон и Диана. В онези години бях ръководител на правител­с­т­вената делегация на Бъл­гария на кон­фиден­циал­ните преговори между НАТО и Вар­шав­с­кия договор във Виена. Имах въз­мож­ност да оказ­вам гос­топ­рием­с­тво на минис­търа на финан­сите, който не злоупот­ребяваше с въз­мож­нос­тите си за лук­созни резиден­ции или скъпи хотели, а пред­почиташе скром­ните условия и аноним­ността при мен.

   През 1988 г. Белчо Бел­чев бе наз­начен за извън­реден и пъл­номощен пос­ланик на Н Р Бъл­гария в Бел­г­рад. Имахме непос­ред­с­т­вени служебни отношения, тъй като по същото време аз ръководех отдел “Бал­кан­ски страни“ на МВнР. И на този не лек пост той показа на дело своя дър­жав­нически под­ход и висока отговор­ност. И след 10-ти ноем­ври 1989 г. — независимо от прев­рат­нос­тите на съд­бата, срещите ми с този прек­расен човек винаги оставяха в мен уважение за неговата отзив­чивост и дос­тойн­с­тво.

Дъл­бок пок­лон пред  свет­лата памет на другаря Белчо Бел­чев!

Любомир Шопов

Дип­ломат

Той работеше за Бъл­гария

Животът ме срещна с Белчо Бел­чев когато вече седях на неговото място в минис­тер­с­т­вото на финан­сите. Въп­реки че и в предишни години бях чувал за него не само от медиите, но и от първа ръка, от общи поз­нати, включително и от родителите си, не бях имал въз­мож­ността да се запоз­ная лично с него преди зав­ръщането си от Лон­дон, когато бях поканен от Симеон Сак­с­кобург­гот­ски да взема учас­тие в неговото правител­с­тво.

Като „новоб­ранец“ начело на едно от основ­ните минис­тер­с­тва се интересувах от инс­титуционал­ната му памет – от отпечатъка, който бяха оставили предиш­ните обитатели на моя кабинет. Освен че Белчо Бел­чев беше най-дългогодишния титуляр с над 17 години на този пост, не можеше да не ми нап­рави впечат­ление, че спомените за него сякаш бяха най-малко противоречиви. Да, говорим за съв­сем друг период в раз­витието на дър­жавата ни, но бук­вално никой, който го беше поз­навал, 10 години след пен­сионирането му, нямаше една лоша дума да каже за него. Каква ряд­кост за времената, в които живеем!

Впос­лед­с­т­вие се срещах неед­нок­ратно с Белчо Бел­чев, защото смятах, че винаги има какво да научиш от човек, носил същата или подобна отговор­ност. Не са много хората, които наис­тина знаят какво е еднов­ременно да мис­лиш за непос­ред­с­т­вените фис­кални предиз­викател­с­тва пред една цяла дър­жава и да намираш време да се отдадеш на по-дългосрочни стратегии и планове за бъдещето на общес­т­вото. За мен беше важно да чуя как той се е справял с без­сън­ните нощи и как е успявал да задържи курса на дър­жав­ния кораб в нелеките и бурни времена на прехода. Вяр­вам, че съм изв­лякъл ценни уроци и за себе си, които съм приложил „на ползу роду“. Светла му памет!

Милен Вел­чев

Минис­тър на финан­сите за периода 20012005 г.

С рес­пект и почитание

Всеки човек дошъл на земята като жиз­нен физически субект е по волята Божия. Осъз­нал своето място в природата и кул­тивирал светог­леда си за общес­т­вото, той обмисля зем­ното си същес­т­вование, като се бори за доб­рото на род и Родина. Незаб­равимият Белчо Бел­чев отдаде изцяло съз­нател­ния си живот на бъл­гар­с­кия народ и бъл­гар­с­ката дър­жава, затова най-новата ни история го превърна в бележита лич­ност и зас­лужено записа в страниците си името му на голям дър­жав­ник.

Неговото житие е на сел­ско дете и започва с огромни усилия за да получи основно и средно образование в труд­ните планин­ски условия. После минава през изс­т­радалите от бед­ност студен­т­ски години. И стига до една активна деятел­ност за доб­руването на народа и въз­хода на бъл­гар­с­ката дър­жава, като дъл­гогодишен минис­тър на финан­сите, а по-късно и замес­т­ник – пред­седател на Минис­тер­с­кия съвет.

Този дълъг, стръмен и бих казал много труден път дава въз­мож­ност на Белчо Бел­чев да опоз­нае икономичес­ката дейс­т­вител­ност на Бъл­гария. Живял е на стръм­ните, каменисти или кални улици на бъл­гар­с­кото село. Опитал е вкуса на чер­ния хляб, съз­даден от коравите и напукани от труд ръце на бед­ните си родители. Чув­с­т­вал е чуж­дата болка като своя, защото тя е преживяна и лично от самия него.

Тъкмо поради всичко това Белчо Бел­чев, стъпил на жъл­тите павета, сед­нал в минис­тер­с­кото кресло и воден от родолюбиви чув­с­тва знае как да се прави доб­рото на хората. И не само знае. Влас­товите позиции му дават въз­мож­ност да дейс­тва. На неговата страна е силата на глав­ния инс­т­румент на пазар­ната икономика – ПАРИТЕ. Той стои в основата на изг­раж­дането на модерна финан­сова и кредитна сис­тема на Бъл­гария. В нея включ­вам провеж­даната адек­ватна данъчна, мит­ническа, акцизна, зас­т­рахователна политика. И още. Справед­ливата подоходна, ценова и осигурителна политика. Изобщо Белчо Бел­чев е олицет­ворение на стабилна финан­сова сис­тема. Сегаш­ните управ­ляващи има какво да научат от бележития финан­сист.

По своя харак­тер фун­к­циите, които изпъл­нява финан­совата сис­тема на една дър­жава се отнасят не само до ней­ната същ­ност, еднов­ременно с това те прониз­ват дей­ността на цялата икономика и целия общес­т­вен живот. Ней­ното значение за раз­витието на общес­т­вото е аналогично на значението на кръвооб­ращението за живия човешки организъм. Мероп­риятията, които се провеж­дат в една или друга сфера (земеделие, промиш­леност, здравеопаз­ване….) са специфични само за съот­вет­ния отрасъл, докато дейс­т­вията във финан­совата сис­тема обх­ващат стопан­с­кия и духовен живот на общес­т­вото като цяло. Затова лич­нос­тите, които ръководят финан­совата сис­тема се изпъл­ват с мащабно значение за една дър­жава. Затова и името на Белчо Бел­чев се приема като име на голям дър­жав­ник.

Многоб­ройни са зас­лугите на Белчо Бел­чев за стабил­ността на финан­совата сис­тема на Бъл­гария. Цен­т­рално място в нея заема укреп­ването на бъл­гар­с­кия лев. В продъл­жение на три десетилетия в неговото съдър­жание неп­рекъс­нато се “наливаше” нова покупателна способ­ност. В навечерието на прехода с един лев се купуваше по-голямо количес­тво стоки и услуги в Бъл­гария, откол­кото същото количес­тво с един долар в САЩ. Бъл­гарите не знаеха що е това инф­лация, не бяха чували за дефицит в бюджета, не бяха преживявали ценови шок, не бяха чували пос­тулата “няма пари”. Пен­сионерите не само преживяваха сносно своите старини, но и продъл­жаваха да правят подаръци на внуците си…

А сега за най-голямото безумие — зак­риването на Минис­тер­с­т­вото на финан­сите, идеолог, на което беше Стоян Овчаров. Белчо Бел­чев положи огромни усилия това да не се случи. Но не би. Ето неговите тъжни мисли: “ аз имах уверенията на Станко Тодоров и Пенчо Кубадин­ски, че това няма да го бъде… поис­ках среща и с Тодор Жив­ков. Той ме прие и ми каза, че раз­бира заг­рижеността ми, но такова било решението от горе. Сега ще се под­чиним, а по-нататък може би, ако е необ­ходимо ще дадем “заден ход”. Решението за зак­риване на Минис­тер­с­т­вото на финан­сите е на 19.08.1987 г., а “зад­ният ход” е даден на 20.11.1989 г. Повече от две години, Бъл­гария е без Минис­тер­с­тво на финан­сите, един­с­т­вена в света. Белчо Бел­чев е освободен като минис­тър на финан­сите и изп­ратен като пос­ланик в Югос­лавия.

Белчо Бел­чев има същес­т­вени зас­луги и в други сфери на нашия стопан­ски живот. Тук имам пред­вид преди всичко сел­с­кото стопан­с­тво. Отново заемащ поста минис­тър на финан­сите, на среща през 1990 г., тогаваш­ният френ­ски президент Фран­соа Митеран му казва: Защо започ­нахте рефор­мата с връщането на земята на дреб­ните час­тни соб­с­т­веници? Досега във Фран­ция окруп­нената земя е към 65 на сто и продъл­жаваме да я окруп­няваме. По този начин лесно се обработва и кон­т­ролира.” Белчо Бел­чев прек­расно раз­бира френ­с­кия финес в дип­ломатич­ната критика на бъл­гар­с­ката политика за връщането на земята на бив­шите соб­с­т­веници в реални граници. След срещата с Митеран, той провежда аргумен­тиран раз­говор с бъл­гар­с­кия президент Жельо Желев да не се руши сел­с­кото стопан­с­тво с раз­д­робяването на вече окруп­нената земя. Уви, управ­ляващите не го пос­лушаха… десетки хиляди бъл­гари заминаха да робуват на запад­ните фер­мери, вместо да произ­веж­дат на бъл­гар­ска земя. Тя остана пус­тееща – циничен парадокс.

Не са много бъл­гарите, които поз­нават Белчо Бел­чев на поп­рището на науката и образованието. Той е защитил док­тор­ска дисер­тация в Стопан­ска академия Свищов. Получава науч­ното звание доцент и преподавател­ско място в УНСС – София. Може само да се съжалява, че преж­дев­ремен­ната му смърт поп­речи да се прибави и професор­ско звание, макар, че хабилитацион­ният му научен труд беше почти готов.

Огромно е житейс­кото дело на Белчо Бел­чев за Бъл­гария. В края на неговия живот “отделни недоб­рожелатели” се опитаха да го омаловажат. Истината, обаче е такава, как­вато я описах. За историчес­ката летопис Белчо Бел­чев остава като блес­тящ финан­сист, всеот­даен дър­жав­ник и голям бъл­гарин.

Проф. Делчо Порязов

Бивш зам.-министър на финан­сите

На приятеля!

Като фил­мова лента, пред очите ми преминават спомени от пър­вите години във Вис­шия икономически инс­титут „Карл Маркс“, годините след това, за да се стигне до онзи трагичен ден, когато Белчо ни напусна за винаги.

Тези спомени ме отведоха в месец сеп­тем­ври на 1952 година, когато 42 пър­вокур­с­ници по специал­ността „финанси и кредит“ проведоха пър­вата си сбирка, на която бяха съз­дадени две групи по 21 човека, като в

едната попад­нахме двамата с Белчо. Не мога да си спомня сега дали Белчо

беше приет втори или чет­върти по ред в класирането за прием в инс­титута,

но това натежа на вез­ните да бъде изб­ран за админис­т­ративен отговор­ник

на групата. Още от пър­вите дни между нас се зароди взаимна сим­патия,

която премина в трайно приятел­с­тво, прекъс­нато от неговата кон­чина.

Не мога да не се спра и на със­тава на със­туден­тите ни от

специал­ността „Финанси и кредит“. Това бяха будни момичета и мом­чета,

които впос­лед­с­т­вие завър­шиха успешно обучението си в инс­титута и от

тех­ните редици израс­наха един минис­тър, двама замес­т­ник минис­три,

замес­т­ник генерални дирек­тори, дирек­тори, главни счетоводители.

Естес­т­вено за това доп­ринесоха изк­лючител­ните преподаватели, които ни

обучаваха. Ще посоча само част от тези високо квалифицирани професори,

доценти и преподаватели.

Още в студен­т­с­ките години, Белчо започна да се изявява като

студент отлич­ник и нефор­мален лидер. Макар че пър­вата година той работеше главно нощна смяна в хотел рес­торант „Бъл­гария”, той винаги прис­тигаше добре под­гот­вен на семинар­ните занимания, винаги задаваше въп­роси, които предиз­вик­ваха раз­мисли и спорове. Сесиите изтичаха една след друга и попъл­ваха неговата студен­т­ска книжка само с отлични оценки.

Обучението ни в инс­титута, не пречеше и на нашия живот като

младежи, на които нищо човешко не беше чуждо. Пър­воначално се

събирахме на бридж белот, а по късно когато попад­нахме на едно

апок­рифно ръковод­с­тво на Къл­бер­с­тон с основ­ните правила на бри­джа,

сменихме бридж белота с бридж. Два или три пъти в месеца вузов­с­кия

комитет организираше вечерни забави в съботни дни, на които се

събираха доста със­туденти. Забавите се провеж­даха в прос­тор­ното фоайе

на сградата с вход от към улица „Стефан Кара­джа”. Под звуците на

оркес­търа се тан­цуваше танго, валс, румба. Веселията продъл­жаваха

обик­новено до 11 или 12 часа. И голяма част от нашата група беше

редовен посетител на тези забави. Посещавахме спор­тни със­тезания и

под­к­репяхме любимите си отбори.

След завър­ш­ването на обучението животът ни раз­дели — всеки

със­тудент се отп­рави на работа по раз­п­ределението, което се извър­ш­ваше

от деканата и беше задъл­жително за изпъл­нение.

Белчо беше раз­п­ределен в Пазар­джик, където пос­тъпи във

финан­совия отдел на съвета. Така в начал­ните години след завър­ш­ването

за определен период от време връз­ките ни се прекъс­наха. През 1962

година бях коман­дирован в Пазар­джик и естес­т­вено вед­нага се свър­зах с

Белчо. Бях пос­рещ­нат много радушно от Белчо и Мария, с която също

бяхме близки приятели от студен­т­с­ките години. Какво беше удив­лението

ми когато прис­тиг­нах в дома им и раз­б­рах че само преди два дни Мария е

била изписана от родил­ния дом с втората си рожба. Сует­нята около

мал­ката Диана, не поп­речи да си припом­ним незаб­равимите студен­т­ски

години.

През 1963 година Белчо кан­дидат­с­тва и беше приет в

Научно-изследователската група към Минис­тер­с­тво на финан­сите. Тогава

професор Лазар Рал­чев, който беше член на комисията провеж­даща

изпита заяви за Белчо — това момче ще стигне много далеч. И думите му се

оказаха пророчески.

Отлич­ната теоретична и прак­тическа под­готовка на Белчо не остана

незабелязана от ръковод­с­т­вото на Минис­тер­с­тво на финан­сите и той беше

издиг­нат пър­воначално на длъж­ността заместник-началник на управ­ление

”Бюджет”, а не след дълго и за заместник-министър на финан­сите. За

срав­нително кратък период от време Белчо беше наз­начен за замес­т­ник–

пред­седател на Дър­жав­ния комитет за планиране. След нелепата смърт на

Димитър Бъж­даров, Белчо се завърна като първи замес­т­ник минис­тър в

Минис­тер­с­тво на финан­сите, а по — късно и като негов минис­тър. Голямата

му заетост като админис­т­ративен ръководител не поп­речи на Белчо да се

раз­вива и като научен работ­ник. Пър­воначално като преподавател, след

това доцент във Вис­шия икономически инс­титут „Карл Маркс“.

Като изк­люча няколко месечен период от време когато работех в

Минис­тер­с­тво на финан­сите, не съм бил под прякото ръковод­с­тво на

Белчо. Но в раз­лични периоди от време съм учас­т­вал в съвещания

ръководени от него. Трябва да изразя въз­хищението си на умението на

Белчо да изс­лушва внимателно всички изказ­вания, да ги обобщи и да

нап­рави точни изводи и пред­ложение на база на изреченото в тях.

Големия талант на Белчо се прояви в периода когато той беше един от ръководителите, а впос­лед­с­т­вие и ръководител на минис­тер­с­тво на

финан­сите. Особено голям беше неговият принос като със­тавител и

вносител на бюджета за одоб­рение в Народ­ното съб­рание за един

продъл­жителен период от време. Естес­т­вено е че с бюджета не могат да се задоволят всички пот­реб­ности, но ролята му в балан­сиране на раз­ходите, беше забележителен.

В качес­т­вото си на дирек­тор в Бъл­гар­с­ката народна банка, имах

преки кон­такти с дирек­тори и служители в Дър­жав­ния комитет по

планиране и Минис­тер­с­тво на финан­сите. Без да подозират близ­кото ни

приятел­с­тво с Белчо, всички те се изказ­ваха със супер­лативи за него. С

особено голямо уважение към него се отнасяха служителите от

Минис­тер­с­тво на финан­сите. Те споделяха с мен как в труд­ните моменти при със­тавяне на бюджета на дър­жавата, Белчо е обикалял по стаите, давал е съвети, под­к­репял ги е в приемането на трудни решения. Не по– малко бяха супер­лативите и по отношение на решаването на някой от бол­ните социални въп­роси на отделни служители и на минис­тер­с­т­вото на финан­сите като цяло.

Ще останат незаб­равими и спомените от срещите на семейс­т­вата,

както и от юбилей­ните сбирки провеж­дани на всеки пет години от

дип­ломирането ни. Белчо винаги беше в цен­търа на вниманието породено от неговия авторитет и чув­с­т­вото му за хумор, както и от раз­нос­т­ран­ните му поз­нания по редица въп­роси.

Това беше човекът и приятелят Белчо Бел­чев. Човекът с голямо Ч.

Пок­лон пред свет­лата му памет.

Асен Зап­рянов

Дъл­гогодишен отговорен служител в БНБ