Навършиха се 108 години от рождението на държавника Тодор Живков

Навършиха се 108 години от рождението на държавника Тодор Живков

Искам да изразя надежда, че политиката от такъв тип, каквато водеше Тодор Живков, не е умряла в България, подчерта в словото си проф. Димитър Иванов

На 7 сеп­тем­ври в Правец се съб­раха политици, род­нини, жители на града и други общини за да отбележат 108-ата годиш­нина от рож­дението на дъл­гогодиш­ния дър­жавен глава на Бъл­гария Тодор Жив­ков. От Правец тръгва неговият жиз­нен път. Той урав­лява Бъл­гария повече от три десетилетия, като не малко е пос­т­роеното по негово време. Официал­ните гости, които дой­доха да почетат паметта на Тодор Жив­ков, бяха кметът на Община Правец г-н Румен Гунин­ски, Евгения Жив­кова — внучка на Тодор Жив­ков, проф. Димитър Иванов, дирек­тор на Инс­титута по лидер­с­тво, Иван Чен­чев — депутат в Народ­ното съб­рание, Валерия Велева — жур­налист, Иван Гранит­ски – поет и издател, проф. Свет­лана Шарен­кова – пред­седател на Форум „Бъл­гария — Русия”, сърат­ници, пос­ледователи, съг­раж­дани и гости от Ботев­г­рад, Етрополе, Кос­тин­б­род, Раков­ски и др. Проф. Димитър Иванов за пореден уважи поканата да присъс­тва на тази дата в Правец и да изкаже впечат­ления и оценки за дей­ността на Тодор Жив­ков:

“Дъл­жим уважение към един политик, дър­жав­ник от меж­дународна величина, с как­вито не можем да се пох­валим в най-новата си история, за съжаление. За Жив­ков можем да говорим много и раз­лично. Така си и говорим в пос­лед­ните 30 години.

И въп­реки лъжите и манипулациите с историчес­ките факти, споменът за Жив­ков не намалява.

Макар и властта по негово време да се нарича еднолична, тоталитарна, дик­татор­ска, тя не е била еднолична. След­с­т­вието през 90-те години срещу него не можа да докаже нито едно еднолично решение на Жив­ков. Всички решения, които касаеха дър­жавата и общес­т­вото, са взимани с колек­тив­ния под­пис на Цен­т­рал­ния комитет, на Минис­тер­с­кия съвет, на Народ­ното съб­рание.

Това е и причината той да не бъде осъден, защото не беше кон­сумирал прес­тъп­ление. Когато говорим за Жив­ков, трябва да говорим за лидер­с­тво от високо качес­тво. Напук на всички квалификации и епитети за „правеш­кия хит­рец”, за „недоучилия полуин­телигент”,

Жив­ков се оказа дър­жав­ник от калибъра на най-изявените и исторически доказали се дър­жав­ници в 1300-годишнината на бъл­гар­с­ката дър­жава.

Алек­сан­дър Фол — професор с меж­дународна извес­т­ност, два пъти минис­тър в правител­с­тво по времето на Жив­ков, човек с бур­жоазен произ­ход, каз­ваше: “Жив­ков по делата, които сът­вори за Бъл­гария, се рав­нява с княз Борис Кръс­тител — както през IX век Михаил-Борис пок­ръсти бъл­гарите и даде историческа пер­с­пек­тива за раз­витие в след­ващите 1000 години, така и Жив­ков даде насоки за едно дъл­гот­райно раз­витие на Бъл­гария не само през XX и XI век“. Историята не под­готви човек от този калибър, който да го замести. Затова и стоя 33 години на власт. Отговор­ността отчасти е и на Жив­ков, защото и той не под­готви свой нас­лед­ник. Едва сега през пос­лед­ните няколко години в БСП и в общес­т­вото започ­ват да изк­рис­тализират определени визии и пер­с­пек­тива. Започва да се фор­мира екип от кадри, които, без да са на нивото му, биха могли да станат продъл­жители и въз­с­тановители на положител­ните тен­ден­ции, мис­лене и идей­ност на Жив­ков. Той умееше да обича, да се радва, умееше и да се кара, умееше и да мрази.

Вдъх­новяваше много хора да го след­ват и да пос­тигат реални резул­тати.

Даже и село стана град и разви модерна промиш­леност и елек­т­ротех­ника. В областта на кул­турата, на образованието, на духов­ността, на меж­дународ­ния обмен, Бъл­гария всъщ­ност пос­тигна върха си с актив­ното учас­тие на дъщерята на Жив­ков — Люд­мила Жив­кова. Ней­ното дело е естес­т­вено продъл­жение на качес­т­вата на Жив­ков, на стратегията му. След Стефан Стам­болов и Георги Димит­ров няма друг бъл­гар­ски дър­жав­ник с по-голямо меж­дународно приз­нание освен Тодор Жив­ков. Искам да изразя надежда, че политиката от такъв тип, как­вато водеше Тодор Жив­ков, не е умряла в Бъл­гария. Раз­бира се, втори Тодор Жив­ков не може да има и това го доказа и един негов фен — Бойко Борисов, който се опита и все още се опитва да бъде като Жив­ков. Шаб­лони няма в историята, но втора Жив­кова политика би могло да има. Това е и смисълът на чес­т­вания като днеш­ното“.

След словото на проф.Димитър Иванов, водещите на прог­рамата припом­ниха биог­рафията с факти от лич­ния и професионал­ния живот на Тодор Жив­ков: “Аз съм и оставам Тодор Жив­ков от село Правец. Мен трудно ще ме прег­лът­нат. Аз съм голям залък в гър­лото. Години ще минат, но и след моята смърт ще засядам в гър­лото на политици и историци, на пар­тии и съюзи“.

В края на тър­жес­т­веното чес­т­ване на годиш­нината от рож­дението на Жив­ков бяха под­несени много венци и цветя, както и от внуч­ката му — Евгения Жив­кова, от род­нини и съг­раж­дани.

Източ­ник: balkanec.bg